Червените ботуши
Джесика била сама вкъщи в петък вечерта, тъй като родителите й били в командировка. От малка тя била свикнала да е сама и сега не й правело голямо впечетление. Към 22:00 телефонът иззвънял и тя вдигнала. От слушалката се чул зловещ мъжки глас, който и казал: "Червените ботуши пътуват към твоя град!"
Джесика помислила, че някой си прави шега и затворила телефона. След около 20 минути телефонът отново иззвънял и гласът казал: "Червените ботушки са в града! Вече пътуват към блока ти!"
Джесика игнорирала и това обаждане, но този път била малко нервна. След 15 мнути гласът отново се обадил и казал: "Червените бтушки са пред входа ти и се качват по стълбите."
Момичето изпаднало в ужас, защото откъм сълбището се чувало тропане, сякаш някой ходи с ботуши. След 1-2 минути се звъннало на входната врата...
На другият ден родителите на Джесика се прибрали и намерили дъщеря си пред входната врата на апартаментът си, обезглавена и с червени ботуши на краката. Майката се уплашила и отворила чантата си, в която се намирали червените ботуши, които била купила за дъщеря си. Ботушите липсвали...
Това е една удивително малоумна история, но точно заради това не можех да пропусна да я споделя с вас. :D Щом прочетох за тропането по стълбите се сетих за "С червените ботушки потропва Дядо Мраз..." :D
Чувала съм и други истории с звънене на телефона (пак същото, но прасто не са червени ботуши, а Кървавата Мери, бели обувки, Жълтата Лейди и тн) и винаги съм се чудила защо просто не изключат телефона и проблема е решен.